Дали 2018 г. е годината на изчезване на полиомиелита?

Няма голям пазар за полиовирусните плюшени играчки. Те не са много за гледане – около размера на софтбол и нещо като пепеляво сиво. Това е подходящ цвят: полио на гръцки значи сиво и това е сивата материя в централната нервна система, която вирусът атакува, ограбвайки децата от възможността да ходят, ако първо не ги убие. Ще бъде редкият родител, който е така мил, да постави толкова смъртоносно нещо някъде близо до здраво бебе.

Но плюшените играчки бяха много търсени в седалището на фондацията на  Бил и Мелинда Гейтс на Световния ден на полиомиелита през октомври. Те бяха закачени в торбички за подаръци, закачени в портмонета, хвърляни игриво от човек на човек. Ако това изглежда несериозно, то присъстващите 400 души и още 150 000, които гледаха презентациите онлайн, не мислеха така.

През 1988 г. имаше 350 000 случая на полиомиелит всяка година и заболяването беше епидемично в 125 страни. През 2017 г. има само 16 случая и само в две държави: Афганистан и Пакистан. Тъй като броят на случаите е толкова нисък, въпросът сега е ясен: дали 2018 ще бъде годината, в която ще стигнем нулата?

“Никога не сме виждали това ниво на напредък, това ниво на ограничено предаване на вируса”, казва Жала Абделвахаб, заместник-директор на инициативата на УНИЦЕФ за борба с полиомиелита. “Надяваме се, че до края на следващия предавателен сезон да видим нулата.”

Ако това се случи, полиомиелитът ще се присъедини към едрата шарка, като единственото друго човешко заболяване, което стига скалата на изчезване. 16-тия случай през 2017 г., поне на теория, би могъл да бъде последният случай през 2017 г.

Пътят до почти нулата е дълъг и много от средствата са дошли от Ротари Интернешънъл, световната организация за служба на обществото, която е приела за своя мисия унищожаването на полиомиелита през 1979 г. През тази година Ротари започна петгодишна кампания за ваксиниране на повече от 6 милиона деца във Филипините. През 1988 г. Ротари Интернешънъл се присъедини към УНИЦЕФ, Световната здравна организация (СЗО) и Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията, за да формират инициативата за глобална полиомиелитна ерадикация. През 2007 г. дойде и Фондация Бил и Мелинда Гейтс. Днес 2,5 милиарда деца са били ваксинирани по света на цена от 15 милиарда долара.

Едно нещо, което е направило това възможно е видът на използваната ваксина. Има два вида: единият се прилага перорално, а другият се инжектира. Оралната полиомиелитна ваксина (OPV), която е по-лесно приложима, по-евтина и по-малко страшна за децата, които я получават, е изборът за изкореняване на болестта. В различни периоди са нужни три дози, за да се постигне пълен имунитет; докато полиовирусът все още е на свобода, това ще трябва да продължи.
“Всяка година ние ваксинираме 450 милиона деца под 5-годишна възраст”, казва Абделвахаб. “OPV е невероятно средство за спиране на остри случаи.”

Въпреки че OPV струва само 18 цента на доза, инокулирането на почти половин милиард деца годишно не е евтино – особено когато добавите разходите за работниците на място и веригите за доставка. В свят, в който болести като маларията и ХИВ унищожават милиони човешки животи, изливането на толкова много пари за изкореняване на болест с по-малко от две дузини жертви тази година повдига въпроси. Специалистите по здравеопазването признават привидното прекъсване.

“Разходите за отделен случай изглеждат смешни”, признава Марк Сузман, главен стратегически директор на фондация Бил и Мелинда Гейтс. Фактът обаче е, че изразходването на парите означава спестяване на средства за много по-късно.

Зад всяко дете, парализирано от полиомиелит, има още 200, които носят вируса без симптоми. Така човек от ендемична страна може да се качи на самолета и несъзнателно да разпространи вируса другаде. СЗО оценява, че ако всички ваксинации против полиомиелит спрат днес, броят на случаите ще се увеличи до 200 000 годишно за едно десетилетие. Това прави изкореняването на вируса императивно – и това е реалистична цел.

“Хората са единственият резервоар за полиомиелит”, казва Абделвахаб. Ако изчистим вируса от нас, с други думи, го изчистваме навсякъде.”

Едно от препятствията е самата ваксина. OPV използва жив, отслабен полиовирус за стимулиране на имунната система и за осигуряване на имунитет. Но отслабналият вирус може от време на време да мутира и да се развие в своята инфекциозна форма.

Резултатът е това, което е известно като полиомиелит, получен от ваксини. Това е рядко явление; има много по-малко инциденти от това, отколкото би имало така нареченият „ див полиомиелит“, т.е. ако няма ваксина, но през 2017 г. то все още означава 80 случая на полиомиелит, получен от ваксини. От тях 70 са били в Сирия, където войната прави покритието с ваксинацията неравномерно, оставяйки хората, податливи на мутиралия вирус. “Изселените популации са високорискова група”, казва Карол Пандак, директор на Ротари за унищожаване на полиомиелита.

Елиминирането на получения от ваксина полиомиелит изисква отпадане на оралната ваксина и вместо това да се използва инжекционно приложената инактивирана полиомиелитна ваксина (IPV), която използва убит вирус, който не може да причини заболяването. След като броят на случаите достигне нула и се задържи там за три години, OPV ще бъде оттеглена и само IPV ще бъде използвана в продължение на около 10 години като част от рутинните проверки в детска възраст. Накрая и това няма да е необходимо.

Щом заболяването вече не е налице, парите и средствата, използвани за ваксиниране, ще бъдат освободени за други здравни предизвикателства. Войната срещу полиомиелита е глобална и е истинска война. Но докато войната с оръжия унищожава животи, войната с полиомиелита ги спасява.

 

От Джефри Клугер

Изданието на TIME от 25 декември 2017 г.