Залесяване с японски вишни в Борисовата градина

 

%d0%b2%d0%b8%d1%88%d0%bd%d0%b0

Поговорката казва, че един човек трябва непременно да остави след себе си дърво. От приказките знаем, че царете са садели по едно при раждането на децата си и че съдбата на тези дървета била като на хората за които са посадени. Когато човекът се разболявал, дървото започнало да линее и да съхне.

Цар Фердинанд и Иван Вазов  са едни от първите,дали пример в залесяването. Поетът е посадил в Борисовата градина един смърч, който е изсъхнал през 1987 г. Фердинанд пък е засадил летен дъб в Ботаническата градина в центъра на столицата по случай създаването й през 1892 г. Днес той е висок над 25 метра. Пионер в залесяването у нас обаче е Тодор Кусев от Прилеп, който става духовник и е по-известен с името Методий. Като става старозагорски владика, дядо Методий Кусев още в края на ХIX век създава парка “Аязмото” край града с редки дървесни видове.

По правило се садят обикновени широко разпространени дървесни видове – дъбове, борчета, смърчове и брези. Преди години японска делегация засади в Морската градина във Варна няколко ценни японски вишни. Въпреки че бяха оградени с мрежа, екзотичните дръвчета изчезнаха за дни.

Японските вишни има  пред входа на хотел “Маринела” (бившия “Кемпински”).

Цветовете на Японската вишна са известни с пленителна красота и великолепие от нежно преливащи бялорозови багри. Това дърво се е превърнало в символ на Япония, а вишневият цвят се смята за национално цвете.

Японското наименование на вишневото дърво „сакура“ се свързва с исторически факти и легенди като интерпретация на думата „сакуя“(цъфтеж, цъфтене). Плодовете му не са ядливи, за разлика от останалите разновидности на вишни и череши, което говори за единствената предопределеност на цветовете – да бъдат красиви и то за кратко. Цъфтежът на дървото варира от края на март до началото на май за отделните части на Япония и символично ознаменува настъпването на пролетта и сезонът на оризовите засаждения. Твърди се, че който веднъж е зърнал красотата на цветовете, никога не би могъл да ги забрави. „Сакура“ е национална гордост за японската нация поради факта, че е различно от всички други видове по света. Срещани почти навсякъде, цветовете на японската вишна заливат с неповторим разкош и тържественост паркове, улици, градини, брегове на реки и планински райони.

„Съзерцаването на цветовете“
Периодът на разцъфване на дървото е изключително почитан народен празник и се свързва с традиционен ритуал на наблюдаване и любуване на гледката от приказно красивите цветове, наричан „Hanami“. В превод думата означава съзерцаване на цветове, от японското „hana“ – цвете и „mi“ – гледам. Първоначално този обичай е бил характерен само за елитните персони на китайския императорски двор, но впоследствие се разпространява сред обществото на самураите и обикновените хора. Древна поговорка гласи – „Вишната сред цветята е това, което е самураят сред хората“. Готови да се жертват по всяко време, животът им се е съотнасял към краткотрайния живот на вишневите цветове, чийто апогей в периода на цъфтеж трае не повече от три дни. Философски погледнато това ни кара да се замислим колко безсилни сме срещу времето и за неизбежно променящите се обстоятелства в живота. Обикновеното население започва честването на този празник в епохата „Генроку“ в края на 17-ти век, като това е бил един от малкото празници, на които хората можели да се радват без страх при съществуващите тогава забрани и ограничения. Семейства, приятели и близки се събирали на големи групи, изкачвали планинските склонове и правели сбирки и пикници под приказно цъфналите корони на вишните.